Използваме идеята за шекспировия театър в театъра. Тоест, целият ни живот представлява един театър, и така сме разработили заглавието. Думите са на режисьора Вера Петрова по повод премиерата на „Вълшебната флейта“ в Софийската опера и балет. В световен мащаб артистите, които изпяват Царицата на нощта – тази екстремна роля, се броят на пръстите на едната ръка

Използваме идеята за шекспировия театър в театъра. Тоест, целият ни живот представлява един театър, и така сме разработили заглавието. Думите са на режисьора Вера Петрова по повод премиерата на „Вълшебната флейта“ в Софийската опера и балет.

В световен мащаб артистите, които изпяват Царицата на нощта – тази екстремна роля, се броят на пръстите на едната ръка. Ние имаме трима такива фантастични изпълнители – Бригита Симон, Диана Василева и Луцие Канкова, коментира режисьорката. 

Още от рубриката „Нова генерация“ ще има концерт на 20 март в София, в „Строежа“, съобщават организаторите. На сцената ще се качат Кристиан Костов (китара), Михаил Пешев (синтезатори), Катето (вокал, клавири), Симеон Воев (китара), Алекс (бас), Тери (вокал) и Даката (барабани). Те ще изпълнят едни от най-популярните песни на българскaта ню уейв групa. Вечерта ще открие и закрие ди дж ... Вижте повече

По думите й във всичките роли на спектакъла няма „абсолютно никакъв компромис по отношение на качеството“.

По повод концепцията си Вера Петрова цитира даоистка притча: „Когато си чул флейтата на човека, още не си знаел какво е флейтата на земята. Когато чуеш флейтата на земята, няма да знаеш какво е флейтата на вселената. Флейтата на земята се създава от всички нейни звуци, както флейтата на човека – като дупчици в бамбука. А какво е флейтата на вселената, попитал странникът. В нея звучат множество ладове и всеки поотделно, отвърнал владеещият чувствата си. 
Всички неща звучат сами. Нима някой им въздейства? За невежите нещата в света са хаотични, но мъдрият съзира една динамично променяща се хармония, звучаща като мелодия на флейта“. 

МОЦАРТ С ИЗНЕНАДИ

Опитваме се да направим един нов, динамичен, пулсиращ, шокиращ на моменти, Моцарт, който да завладее всички нас, на сцената и в оркестрината, както и хората в залата, казва диригент-постановчикът Светослав Борисов. „Изненади ще има. Надявам се те да бъдат приети с усмивка, защото в тези драматични моменти винаги има една нотка на намигване, на самоирония, на поглеждане по по-лек начин към нещата“, допълва той.

„Моцарт се свири рядко по принцип. Той е нещо специално и свещено за мен – като австрийски възпитаник, а въобще и в историята на музиката“, казва Борисов. „Въпреки тези иронични и саркастични намигвания, се опитвам да подходя с изключително голяма сериозност към нотния текст и да влезем в стилистиката на моцартовото звукоизличане, моцартовото фразиране, както с оркестъра, така и със солистите. Особено с прекрасния оркестър на Софийската опера, който има богат репертоар, но в последно време е в доста тежък репертоар – като Вагнер, Верди, Пучини. Тази трансформация към един пулсиращ, прозрачен, лек и, въпреки това, драматичен Моцарт е предизвикателство, с което се надбягваме“, разказва диригентът.

ВДЪХНОВЕНИЯ И ДИНАМИКА

Моли О`Катън, сценограф на проекта, който за първи път работи със Софийската опера, казва, че е била вдъхновена от красивата сграда и архитектура на операта. „Решихме да поставим цялата опера в стила на 20-те години. По този начин взимаме малко от магията на театъра и киното, която срещаме с магията на самото произведение“, обяснява тя.

„Най-голямото предизвикателство за мен е, че има много сцени в това произведение – общо 22 с увертюрите. Понякога тези сцени много бързо се сменят. За мен предизвикателството беше да смогвам с бързата стъпка, но всичко проработи много добре“, казва Саймън Бенисън (художествено осветление).

Художникът на костюмите Марта Миронска споделя, че този проект е мечтата й от детството, още от времето, когато е искала да стане художник в операта. „Колкото и реални да са костюмите, в тях има детайли, които са извън нормата – малко нереални. Защото самата „Вълшебната флейта“ и музиката на Моцарт изискват тези неща и се надявам, че сме ги постигнали“, допълва тя.

ОЛИЦЕТВОРЕНИЕ НА ЧИСТАТА ЧОВЕШКА ДУША

„Вера Петрова е един велик анализатор на човешката душа и на целия свят, който ни заобикаля. Анализатор, който умее да изкара целия потенциал на епохата, на артистите, и да го представи на публиката. Надявам се това наистина да стигне до сърцето на публиката, защото тук се крие ключът на човечеството. Надявам се, че всеки един ще открие всичко, към което се е стремил в живота, всичките препятствия, през които е преминал, защото те са тези, които ни оформят и предоставят възможността да се реализираме като хора, като творци и като интелигентни същества“, казва хореографът Риолина Топалова. Надявам се това да бъде спектакъл-олицетворение на съвършения човек, с чиста емоционална душа, обобщава тя.

Както информирахме, „Вълшебната флейта“ от Моцарт има шест премиерни представления. Първото от тях е тази вечер. Следващите са на 15,16,17, 29 и 30 март. 

СЮЖЕТЪТ

Царицата на нощта призовава принц Тамино и неговия другар Папагено да спасят дъщеря й Памина от хватката на коварния Зарастро и неговия зъл слуга Моностатос. В знак на добра воля принцът получава вълшебна флейта, която ще го закриля. Пристигайки в двореца на Зарастро, Тамино чува сигнали за случилото се, които представят Зарастро като покровител на Памина. Принцът трябва да реши на кого да повярва – на Зарастро или на царицата на нощта – и да премине през три предизвикателства, за да спечели ръката на Памина.

Според  Шиканедер, за да може доброто да възтържествува над злото, героите на доброто трябва да могат да скочат в неизвестността, водени от вярата. 

МАЛКО ИСТОРИЯ

„Вълшебната флейта“ е публикувана преди „Милосърдието на Тит“. Тя дебютира в кратко просъществувалия Theater auf der Wieden във Виена. На 30 септември 1791 г. е нейната премиера, като Шиканедер е в ролята на Папагено, самият Моцарт е диригентът. 

„Вълшебнатта флейта“ е била любимата опера на Моцарт, но със сигурност тя се оказва и най-популярната му творба. „Вълшебната флейта“ е изпълнена в София за първи път през 1931 г. под диригентството на германския маестро Херман Щанге и режисурата на Христо Попов.